Автор Тема: Художници  (Прочетена 7636 пъти)

marta

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 312
    • Профил
Художници
« -: Ноември 18, 2008, 08:38:08 pm »

В тази тема ще ви представям различни автори и тяхното творчество. Ако имате свои любими художници, скулптори, фотографи и пр. артисти или намерите нещо интересно, което ви е впечатлило можете да го споделите с нас като отговори в тази тема.


Rob Gonsalves e канадски художник - “magic realism“
Двамата му родители са румънски цигани, които пътували от място на място из Румъния и след 15 години успели да съберат пари за пътуване до Канада. Емигрират там и в Торонто, Онтарио през 1959 г. се ражда Роб Гонсалвес.
Пред 2005 г художникът печели престижната награда на канадското правителство (Governor General\'s Award)  за детска литература за илюстрациите на книжката на  Сара Томпсън “Imagine a Day“
Освен художник Гонсалвес е и съвершен китарист.

В детството си той непрекъснато развивал интереса си към рисуването и на 12 годишна възраст вече усвоил техниката на перспективата. По късно знанията му за архитектурата му позволили да пресъздаде измислени сгради и да нарисува първите си картини.
Запознавайки се с творчеството на Дали и Танги, Гонсалвес нарисувал своите първи сюреалистични картини.
“Магическият реализъм“ на Рене Магритт и Мауриц Корнелис Ешер оказали голямо влияние върху творчеството на Роб Гонсалвес.
След завършването на колеж Гонсалвес се занимава с архитектура, но също така рисува създаващи илюзия на реалност фрески и театрални декори.
След добро представяне на изложбата на уличното изкуство в Торонто през 1990г художникът се посвещава напълно на живописта.

Въпреки, че творбите на Гонсалвес се отнасят към сюреализма, все пак не са издържани напълно в този стил, защото неговите образи са точно планирани и са резултат на осъзната мисъл.
Идеите в творбите му в голямата си част идват от външния свят и се основават на човешките дейности, които в картините на Гонсалвес са съчетани много тънко с методите на илюзията.
Художникът добавя вълшебство в реалните сцени. В резултат на това терминът “Вълшебен реализъм“ напълно описва творбите му. Неговото изкуство кара хората да изпитат желание да повярват в невъзможното.

Много изтъкнати хора, водещи корпорации, посолства, както и американски сенатори колекционират картините на Роб Гонсалвес. Много обикновени хора колекционерат  отпетатаните плакати на творбите му.
Художникът участва в “Арт Експо“ в Ню Йорк и Лос Анжелес, “Декор“ в Атланта и Лас Вегас и във “Форум ва изящните изкуства“
Изложби на Роб Гонсалвес са представяне в известни галерии като “Дискавъри“ “Хъдсън ривър“ и “Калейдоскоп“ Автора има над 64 картини и продължава да ни омагьосва с творбите си.

Потопете се във вълшебния свят на Роб Гонсалвес:





































Вижте пълната галерия: ТУК

« Последна редакция: Януари 10, 2009, 02:36:06 pm от admin »

marta

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 312
    • Профил
Boris Vallejo


Борис Вайехо е художник-илюстратор.
В преводите на името му на български и руски език е известен още като Борис Валехо. Правя това уточнение за онези от вас които ще търсят допълнителна информация за автора.

Роден е на 8 януари 1941 година в Лима, Перу.
През 1964 година, едва 23 годишен, Борис Вайехо си купува еднопосочен билет за Ню Йорк и напуска родния си град. Озовава се в Щатите само с дрехите на гърба си, въоражен с папка с част от най-добрите си картини, любимата си цигулка и 80 долара в джоба. Първоначално младия художник планира да прекара няколко години в Щатите, колкото да научи езика и да натрупа опита, който ще му е нужен за създаването и развиването на собствена рекламна агенция. Година по-късно, по време на Коледна ваканция, която прекарва в родината си Перу, Борис осъзнава, че всъщност може да сбъдне мечтата си в много по големи мащаби... Скоро след прибирането си в Ню Йорк, започва работа в малка рекламна агенция. Вайехо рисува срещу хонорар рекламни пана и плакати на хладилници, велосипеди, играчки и др. комерсиални стоки. Работи сериозно, а творбите му са наистина блестящи. Най-ценното, което Вайехо  развива през този период е, дисциплината и умението да изпипва картините си до най-малкия детайл, което съвсем скоро ще го възнагради наистина богато.

Огромният скок от евтините реклами към фентъзи картините се случил в един обикновен ден, когато Вайехо, получил поредният хонорар, за да нарисува поредния хладилник. Като на шега, Борис смесва малко маслени бои и рисува воин в схватка със създание от гръцката митология. Тази картина е ключът към успеха му малко след като я продава на Warren Publications е публикувана на корицата на изданието Ейре Комикс - списание, чиито страници често са украсявани от изящните произведения на Frank Frazetta

Вдъхновен от Frazetta и идеализираните му мускулести герои и чувствени, разкошни жени, Борис Вайехо  за кратко време рисува според неговата школа, без да спира да развива все повече своя специфичен стил. В стремежа си да развие артистичността си, Вайехо намира пролуки в заетия си график и рисува за себе си. Силната картина "Message of Hope" (за, която позира собствената му сестра), създадена за първата самостоятелна изложба на художника в Сан Франциско, е последната от тези лични импресии. Запитан каква е най-интересната тема или послание в работите му, Вайехо  отговаря: “Никога не рисувам по конкретна тема. Има толкова много възможности и образи, които танцуват в главата ми. Най-важното за мен е да има фигура, с която да работя. Само когато завърша напълно една картина, се замислям какво значи, какъв смисъл крие.  Естествено, мозъкът не подбира поизволно картините. Разбирам какво значат след като подробно ги анализирам – това е нещо като да сънуваш, и ефекта от съня да дойде, след като се събудиш.” Очевидният въпрос, който следва, е какво направлява изборът на композиция и символика на подсъзнателно ниво? “Дори да звучи метафизично, но се чувствам сякаш чувам глас от... отвъд. Вярвам, че има някаква последователност в света, и мисля, че този глас е еманацията на вселената. Старая се да го следвам.”

Творбите на Вайехо са почти изключително на фантастична и/или еротична тематика. Негови картини могат да бъдат намерени на кориците на стотици фантастични книги и между страниците на търсени календари.
Обекти на картините му обикновено са божества, чудовища и мускулести варвари и варварки вкопчени в схватка.

Всъщност, метафизиката около Борис Вайехо му дава двоен джакпот – неговите деца.
От предишния си брак с Дорис Вайехо, Борис Вайехо има син и дъщеря.
Синът му, Дориан Вайехо, също е художник във фентъзи жанра.можете да разгледате творбите му ТУК, а дъщеря му, Мая Вайехо, е професионален фотограф.
Ентусиазмът на Мая и Дориан едновременно го вдъхновява и окрилява. “Моята дъщеря ми помага безапелационно във фотографските ми опити. – споделя Вайехо във втората си книга. – Мая ми дава не само вътрешно усещане, че се доближавам до фотографията, но и технически съвети, които определено подобряват резултатите, които постигам с апарата.”
За сина си Дориан, Борис казва: “Винаги е стимулиращо да говоря с него. Той е изключително посветен на това, което прави. Това действа ободряващо, без да споменавам неговия безграничен талант.”

В момента Вайехо е женен за художничката Джули Бел, която има сходен с неговия стил на рисуване. Двамата имат съвместни проекти, които можете да видите в официалния им сайт: http://www.imaginistix.com/

Бъдещите планове на Борис Вайехо в областта на изящните изкуства включват реализирането на свежа представа, която да го предизвика като художник, а именно -  много картини, създадени по живи модели. Също, планира да разработи безусловния си талант и в киното - в постпродукции на филми, създавайки проекти на извънземни същества и пейзажи. Неговите цели, независимо колко различни биха могли да бъдат, могат да се съберат в едно единствено изречение:
“Правя само това, което е най-естествено за мен -  а то е да рисувам.”

Потопете се във фантастичния свят на Борис Вайехо :













































Пълната галерия можете да видите ТУК
« Последна редакция: Ноември 23, 2008, 01:04:46 am от marta »

boliarka

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 296
    • Профил
не бих казала, че ми е любимка, но определено е много известна

Фрида Кало

Фрида Кало (на испански: Magdalena Carmen Frida Kahlo y Calder[ch243]n) е мексиканска художничка, известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил, смесица от реализъм, символизъм и сюрреализъм. Съпруга на известния мексикански стенописец Диего Ривера.
Тя е родена на 06.07.1907г. в Мексико сити. Баща й е немски фотограф, майка й – красива мексиканка. Съдбата е била жестока към Фрида.
През 1923 г. изкарва полиомиелит, след който десният и крак остава деформиран.
През 1925 г. попада в тежка трамвайна катастрофа, заради която остава бездетна.
След тези две събития животът и е изпълнен с много физически страдания . Претърпява многобройни операции, често остава приковавана към леглото за дълги периоди от време.
  Най-добрите си картини Фрида създава през 30-те и 40-те години, но едва през 1953г. прави първата си самостоятелна изложба в Мексико сити. Тъй като вече е много болна, донасят я на носилка в изложбената зала. Няколко дни по-късно ампутират десния й крак.
През 1954г. тя умира от  белодробна емболия, но последните страници от дневника й карат някои от близките й да предполагат, че Фрида сама е сложила край на живота си.
текста е на Маргарита Паскалева -Скарлет



h


boliarka

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 296
    • Профил
да уважим и Българското изкуство:
Димитър Войнов син






boliarka

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 296
    • Профил
айде и една дама за цвят
Ани Максимова
пастел






Bolyarski

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 95
  • dreamer
    • Профил
Гледам тука е класика. Да добавя и аз нещо.

Пино (Джузепе Д`Анжелико) е роден в Бари, Италия на 8 ноември 1939 г.Започва обучението си в института по изящни изкуства в града, а през 1960 влиза в Миланската академия Брера. Важна роля върху формирането му влияят творбите и теченията от старата школа - Boldini, Macchiaioli, Pre-Rafaelities, Sargent, и Sorolla. Там, през двете години на усъвършенстване той минава през различни стилове, вкл. екпресионизъм, докато намира собствен, уникален стил в реализма, умело вплетен с импресионизма.
От 1960 до 1979 негови работи периодично се появяват в големи изложби в Италия и Европа. Междувременно двете най-големи издателства в Италия Mondadori и Rizoli го ангажират с илюстриране на нови романи.
Въпреки успеха, Пино се чувства ограничен в Италия. Все по-често погледът му е насочен оттатък океана, към страната на неограничените възможности.
През 1979 той емигрира в САЩ, в рамките на спонсорството на галерия BORGHI, която прави изложби на негови творби в Ню Йорк и Масачузетс. Изявата му не остава незабелязана и през 1980 той сключва договор с издателство ZEBRA BOOKS, което му възлага да илюстрира първата си книга. Работите му са толкова свежи и чувствени, че много скоро популярноста му го събира с редица големи литературни издателсва и фирми.
До момента Пино има илюстрирани около 3000 книги и това ясно онагледява доминиращия му на пазара стил.
Въпреки, че Пино е посветил толкова години на илюстрирането, той никога няма да изостави чистото изкуство.
През 1992 се свързва с една от най-големите галерии в Скотсдейл, Аризона - MAY GALLERY, на която праща пет творби, продадени почти на мига. С негови картини по това време се сдобиват именити хора и компании - Morris, Hilton, Stuart Johnson и др.Пино е канен на интервюта в няколко големи ТВ мрежи, национални и международни списания. Освен това заради всепризнатия си талант на портретист, Пино изпълнява и поръчки за частни лица..
Понастоящем художникът живее и се труди в Ню Джърси, САЩ.

СТИЛ - Realism
ТЕХНИКА - Alla Prima, Chiaroscuro, Scumbling











Сайт: http://www.pino-artist.com/index.html

razorblade

  • Гост
JOE CHIODO

Джо Чиодо-
Роден е на 22 януари 1958 г. Най-малкия е от четирима братя и е израсъл в Сан Хосе, Калифорния.
Джо винаги е бил до голяма степен индивидуалист и изкуството става негова страст още в ранни години. Опитвайки се да намери отдушник и реализация напуска Сан Хосе и пътешества до различни места като Ню Йорк и Лос Анжелис. Там той работи върху обложки за книги, игри, комикси, и към компании за играчки.
Чиодо е известен като награждаван pin-up артист и илюстратор. Комбинира техники от анимационния рисунък с такива от класическия pin-up. Автор е на книгата “How To Draw And Paint Pin-Ups“

















Официален сайт
« Последна редакция: Декември 06, 2008, 12:15:50 am от marta »

boliarka

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 296
    • Профил
Джоузефин Уол (Съжалвяам ако не се пише точно така на бг.) е английска "фентъзи" художничка и скулптор. Родена е през 1947 г.. Живее в град Дорсет.

Завършва колеж по изящни изкуства.
Първо работи в Poole Pottery като дизайнер и художник на Delphis ware - керамични изделия, известни с богатата си художествена украса.
Създава статуетки от камък, различни пластични материали, полускъпоценни камъни. Моделира фигури на животни. Керамичните и статуетки включват герои от книгата на Tolkien "Lord of the Rings", както и митологични същества.
Още в ранните си години представя свои творби в художествени галерии. Продава първата си картина, когато е на 16 г. По това време рисува пейзажи, морски пейзажи и портрети, но намира тези обекти за твърде ограничаващи и постепенно се ориентира към фантазни образи.
През 1974 г. прави изложби в Техеран и Токио, следват самостоятелни изложби в Англия и специално представяне по английската Southern Television. След 1993 г. нейни творби започват да се печатат върху пощенски картички (има ги и в България), календари, каталози, постери и др., поместват се в списания и журнали. Пет от картините и са изложени в престижната лондонска галерия Mall Gallery през 1998 г. под заглавието “Art of the Imagination”. САЩ се запознават с творчеството и на изложбата New York Art Expo през 2004 г. Скоро тя получи номинация за Artv Awards (еквивалент на Оскар за изкуство).
Въпреки, че работата и покрива широк кръг от теми и материали, тя е най-известна с платна си по сюжети от приказки, митове, легенди и басни. Нейна запазена марка са “скритите“ образи, майсторски вплетени в сюжета и композицията на картините. Постепенно си създава собствен уникален стил на рисуване с предпочитаните от нея акрилни бои.
Макар, че често се стреми да предаде послание с картините си, художничката се надява да вдъхнови зрителя за негово собствено пътуване в магическия свят на въображението му.

Изкуството на Джоузефин Уол ме въвежда в един приказен свят, такъв, какъвто съм си го представяла в детството, прекрасен като хубав сън, на пръв поглед наивен, но не съвсем. Свят, богат на омагьосващи фантазни образи с многопластови внушения, потопени в каскада от цветове, светлини и сенки. Свят, в който цари само доброто - Любов, Приятелство, Красота, Поезия, Въображение, Вдъхновение, Мъдрост, Човечност, Вечност.........























още тук
« Последна редакция: Декември 11, 2008, 09:36:59 am от boliarka »

marta

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 312
    • Профил
Алфонс Мария Муха



Известен чешки художник -  живописец, декоратор,приложник и майстор на театрални и рекламни афиши. Един от ярките представители на модернизма.
Муха е роден в южноморавското градче Иванчице, тогава част от Австрийската империя, на 24 юли 1860 година.
Показал певчески талант още в ранна възраст, през 1871 г. става хорист в катедралата „Св. Петър“ в столицата на южноморавския регион, Бърно. Той започва да учи и в местния лицей, който така и не завършва. Четири години по-късно, той се завръща в родния си град. Баща му обяснява този му неуспех с разклатеното му здраве, но архивите на лицея говорят за „нагли лъжи“ и чести пропуски на богослуженията. Алфонс имал добри оценки единствено по рисуване и пеене. Но освен това, вече седемнадесет годишен, гласът му бил мутирал и се наложило да напусне катедралния хор.

В Иванчице започва работа като чиновник, продължавайки уроците си по рисуване, които междувременно е започнал. Прави неуспешен опит да бъде приет в художествената академия в Прага, от където обявяват, че е лишен от талант, след което заминава за Виена, където от 1879 г. работи за фирма, занимаваща се със сценични декори. Междувременно посещава и вечерни уроци по рисуване, прескачайки от Бърно до Виена. Скоро фирмата за която работи фалира и Муха се залавя с улични портрети, ескизи, стенни инкрустации.
Три години по-късно, след пожар в театър „Бург“, Муха заминава за Микулов, Моравия, където се захваща свободно с рисуване на портрети и декоративни творби. Там се запознава с първия си покровител, граф Карл Хен-Беласи, който го наема да възстанови стенописите в замъка „Хрушовани Емахоф“, кръстен така в чест на графинята, Ема. Именно тя служи като вдъхновение на младия художник-любител. Графа остава впечатлен от работата на художника и скоро Муха започва да го придружава в пътешествията му из Северна Италия и Тирол, където работи и в замъка на брата на Хен-Беласи. Междувременно благодарение на ходатайството на графа, започва да посещава Мюнхенската художествена академия. Там той застава начело на Асоциацията на славянските художници.
През 1888 г. Муха започва да посещава академията „Жулиен“ и академията „Колороси“ в Париж, работейки междувременно като художник на реклами и илюстратор на списания. Поради финансови затруднения граф Хен-Беласи спира финансирането му и той се оказва в окаяно финансово положение. През 1892 година е нает от едно издателство да илюстрира многотомната „История на Германия“.

Муха започва работа в печатницата на Льомерсие. На 26 декември 1894 г. директора и[ch768], Морис дьо Брунхоф, идва при художника с молба от актрисата Сара Бернар. Предстои и[ch768] да постави постановката „Жизмонда“ на Викториен Сарду, който е и приятел на Бернар, в „Театъра на Ренесанса“ и спешно и[ch768] трябва плакат, който да бъде разлепен на 1 януари. Муха, който до този момент не е правил подобно нещо, се заема с нелеката задача. На другия ден представя проекта в маслени бои пред директора, който обаче не е във възторг. По онова време много видни художници работят в областта на плаката, като Шере и Лотрек, и творбата на Муха не приличала на тези на нито един от тях. Те обичали наситените цветове и греещото керемиденочервено. Плакатът на Муха бил с нестандартен формат (тесен и висок), а Жизмонда — цялата в бяло и далеч не в ярки тонове. Ала пищният откъм орнаментировка, стилизиран дизайн на плаката, както и стройната и царствена фигура на Сара Бернар (каквато тя далеч не била), облечена в царски византийски одежди, носи на Муха шестгодишен договор с актрисата. Именно тази му творба прави живописеца известен. Продуктивността на някои от множеството именити колеги на Муха в областта на плаката била поразителна. Шере например е автор на над хиляда плаката. Така била въведена модата да се колекционират най-добрите. Плакатът на „Жизмонда“ става толкова популярен и търсен, че Бернар разпорежда да се разлепят само част от поръчаните четири хиляди бройки. Останалите били продадени на колекционерите.

Муха започва да работи по редица плакати в стил, станал по-късно известен с името ар нуво. Работите му са белязани от един основен мотив: красивите, млади жени, облечени в ефирни облекла с неясни очертания, поставени в обкръжение от цветя, често преминаващи в арабески и ореоли около главите им, както и с буйни, неестествено дълги коси, извиващи се в елегантно стилизирани ластари. Скоро много художници започнали да го имитират, ала никой не постигнал неговия изключителен усет към детайла и завидни способности в боравенето със сложна и гъсто преплетена орнаментировка.

През 1897 г. списанието „Журнал на Художниците“ организира в Galerie La Bodini[ch232]re първата самостоятелна изложба на Муха. Каталогът, за чийто увод е използвано писмо на Сара Бернар, включвал 107 творби. Втората му изложба по-късно същата година с над 400 работи е организирана от „Salon des Cent“ и е представена в няколко европейски града. Година по-късно Муха вече дава уроци по рисуване в академията „Кармен“. За да получи вдъхновение и да почерпи нови и разнообразни сюжети за творбите си той пътува из Испания и Балканите. Пътуването му до Балканския полуостров има и друга цел — получава поръчка да изпълни цялостното художествено оформление на павилиона на Босна и Херцеговина за Световното изложение в Париж. За целта той посещава Босна и се запознава с обичаите, културата и хората на тази страна. Именно там Муха получава особено патриотично вдъхновение и решава да увековечи историята на славянските народи с цикъл от мащабни творби.
През 1900 г. договорът му с Бернар изтича. Същата година две-годишния му труд за павилиона на Босна на Световното изложение е увенчан със сребърен медал и истинско международно признание. Това голямо събитие включва и ред други негови работи, включително няколко бронзови фигури и бижута, проектирани за бижутера Жорж Фуке. Фуке наема Муха, за да изработи интериорния дизайн на неговия бутик. В тази си работа, продължила една година, художника обединява декоративната скулптура и живопис със стъклописта и ред бронзови аплици, създавайки изключително екзотична обстановка. С дизайна на бутика „Фуке“ Муха показва способности и в постигането на синтез на изкуствата. За съжаление тази негова творба не просъществува дълго. След 1923 г. тя става жертва на ред обновления в интериора.

През 1904 г. Муха е поканен да посети САЩ, за изпълнението на няколко задачи, с цел финансиране на бавно развиващият се негов проект за серията картини с патриотична насоченост. Освен това там той преподава известно време.
През 1906 г. в Прага Муха се жени за своята 22-годишна ученичка и наша съотечественичка, пловдивчанката Мари Хитилова, с която се запознава в Париж. До края на живота му тя се превръща в неговата любима муза и причина да оглави Дружеството за чехословашко-българска взаимност, учредено през 1923 година.

След концерт на Бостънската филхармония през 1908 г., на който е изпълнена симфоничната поема „Вълтава“ на Бедржих Сметана, той решава да се посвети изцяло на славянската история и култура. Същата година той приема да декорира новооснования немски театър в Ню Йорк. Там рез следващата година се ражда и дъщеря му Ярослава.

През 1910 г. Муха се завръща от Америка и се установява в Прага. Там наема ателие и апартамент в замъка „Збирох“ в западна Бохемия. В Прага декорира Театъра на изящните изкуства и други градски забележителности. До 1913 г. той ежегодно пътува до Париж, за да прекара част от годината там. На следващата година избухва Първата световна война и Муха се посвещава изцяло на работата си върху патриотичния цикъл, вече носещ името „Славянска епопея“. За нея той получава и финансова помощ от американския милионер Чарлз Крейн. С края на войната през 1918 г. Чехословакия печели своята независимост при разпадането на Хабсбургската империя. Муха се заема с дизайна на пощенски марки, банкноти и ред държавни документи.
През октомври 1928 г. той представя официално на Прага и чешкия народ серията от двадесет монументални платна „Славянска епопея“, сред които и „Цар Симеон Български — Зорница на славянската писменост“. Повечето от тях са с внушителните размери 8,10 x 6,10 метра.
През 1931 г. Муха проектира прозорец за новия параклис към катедралата „Св. Вит“ в Прага. Освен това продължава с дизайна на нова емисия банкноти на Чехословашката република. Четири години по-късно той публикува мемоарите си. В същата година “Mus[ch233]e du Jeu de Paume“, Париж, организира изложба с творби на Муха и Франтишек Купка.

Когато през март 1939 година войските на Нацистка Германия навлизат в Чехословакия, Алфонс Муха все още е достатъчно влиятелна и известна личност, въпреки че неговото изкуство, колкото и да е впечатляващо, вече не е „ново“ за критиката. Това е достатъчен повод той да е един от първите арестувани от Гестапо. След като е разпитан е пуснат, но вече е болен сериозно.
На 14 юли 1939 г., след тежко прекарана пневмония, Алфонс Мария Муха умира на 79-годишна възраст, десет дена преди 80-годишния си юбилей. От Мари има две дъщери и син. Последната творба, която оставя като проникновено послание към славянските народи, е „Славянската клетва за обединение“.
Макар и макар и да губи популярността си за известно време, през 60-те години на 20-ти век Муха повлиява движението на стакистите.
Скъпият и уникален подарък, цикълът „Славянска епопея“, който Муха подарява на град Прага, е труден дори само за съхраняване след началото на Втората световна война. От началото и[ch768] до 1963 година картините са били практически недостъпни. От тогава насам „Славянска епопея“ има своя постоянна изложба в замъка Моравски Крумлов.
На 3 януари 1989 чешкият астроном Антонин Миркош именува открит от него астероид (5122) Муха.

(Биографията е от уикипедия)

Ето няколко творби на Муха:

театрални плакати за Сара Бернар:







рекламни плакати:







други:

“Нощен отдих“


“Рубин“


“Топаз“


“Дневен порив“


“Жана д Арк“


“Принцеса Хиацинт“


“Бръшлян“


“Лавров венец“








Реконструкция на бижутерския магазин на Фуке:


витраж в “Св.Вита“


елементи от декорация:




Още творби на Алфонс Муха можете да видите в
официалния сайт

« Последна редакция: Декември 28, 2008, 04:30:03 am от marta »

masterninja

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 12
    • Профил
Джо Чиодо е голяма работа! и Муха също! Браво!
Челата се сбърчиха в усилие да оценят дали новодошлите спадат към категория А — хора, от които да се плашим, или към категория Б — хора, които да изплашим.

marta

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 312
    • Профил
Re: Художници
« Отговор #10 -: Февруари 26, 2009, 05:57:38 pm »
Joerg Warda

Joerg Warda е известен съвременен художник- илюстратор, фотограф и дигитален артист.
Роден е през 1967 в Берлин.
По време на израстването си като творец Варда рисува базите на творбите си с молив и усвоява техниката аirbrsh
Твори в областта на Fantasy, Sci-fi и Pin-Up.
По късно учредява берлинския аirbrsh клуб и през последните 7 години развива и популяризира тази техника в Германия и води курсове за почитателите и.
След израстването си като графичен артист през 1990 г. Варда открива собствено дизайнерско студио, което е специализирано в областта на илюстрациите и дизайна, включително и на корпоративния дизайн, създаването на лога, уеб сайтове и пр.
Той работи с известни клиенти като Fraunhofer Institute, Twonkyvision, Paketvideo и др. Едни от най-изтъкнатите му клиенти са Samsung, Hitachi и Sony известни на всички ни.
В рекламата Joerg Warda работи като дизайнер на свободна практика за редица компании и търговски марки.
Негови творби могат да се видят на страниците на множество печатни издания и в много сайтове от световната мрежа.
Ето няколко от по-известните му творби:

Whisper:


Jaquar:


Send:


Sukkubus:


pacific #4:


Waiting:


Passenger:


Почитателите на творчеството му могат да си купят плакати на творбите му от редица сайтове в интернет.
Негови творби са включени и в редица световни публикации (книги и списания за съвременно изкуство) включително и Spectrum – най доброто от съвременния fantastic art.
На страниците на личния сайт на Joerg Warda можете да намерите пълен списък на книгите и списанията в които са включени негови творби, както и да научите носител на какви награди е автора, в какви изложби е участвал и пр. интересни неща.
Разбира се можете да се насладите на творчеството му, както и да разгледате туториалите, които е публикувал.
Сам по себеси сайта е истинско бижу. Ако минете с мишка по квадратчетата в страни от творбата можете да проследите етапите, по които е направена:

http://www.warda.de/gallery_pages/whisper/whisper.htm

За любителите на актовата фотография интерес би представлявал и фотографският  сайт на Joerg Warda:

http://the-naked-pixel.com/naked_pixel_joerg_warda_nude_photography.htm


Ledenata

  • модератор
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1231
    • Профил
Re: Художници
« Отговор #11 -: Март 30, 2009, 11:46:48 am »

Kagaya Yutaka


(роден през 1968г. в Saitama) е японски дигитален артист, който е известен с това, че рисува изключително детайлизирани и ефектно оцветени картини. Неговите образи често включват елементи с блестящо качество. Някои от любимите му теми са астрономия и видения от утопични светове. Той наистина обича нощно небе със звезди и често използва синия цвят в работата си.
Kagaya е по-известен в Северна Америка, отколкото в Япония, най-вече, защото творбите му са в западен стил. Използва за модели западен тип жени - по-високи от нормалните японки.
На 23 февруари 2007 с Kenji Miyazawa, Kagaya издава DVD, наречено "Fantasy Railroad in the Stars". Историята е за едно момче, което мечтае да пътуване с влак през Млечния път. Историята е разказана от Kuwashima Houko.
Kagaya представи творбите си и на изложба в Канада. През 2008 г. той направи изложба в Южна Корея.
Текстът е превод от http://en.wikipedia.org

Лично на мен страшно ми въздействат неговите творби. Има серия за зодиакалните знаци - 12 картини. На много сайтове могат да се видят wallpaper-и с негови картини.
Ето и едно клипче от youtube с негови творби - за 5 минути ще видите само част от работите му и то с лошо качество, но темата ще стане прекалено тежка, ако трябва да се покаже всичко тук :)














stilisimo

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 126
    • Профил
Това са момичета рисувани от Виталий Щукин
« Отговор #12 -: Април 13, 2009, 11:31:40 am »
Най-красивото нещо на света момичетата, рисувани от художника Виталий Щукин. Е има и мъже.
Рисувани са с молив.

























Ела да те зърне новия тапет на Амазонкито.Щракни за зум и сейф!

MOTH

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 38
  • kill the human food
    • Профил
Re: Художници
« Отговор #13 -: Юли 22, 2009, 02:07:35 am »
аз лично черпя вдъхновение основно от двама piddnhead и carlos hunate
лошото е ,че първич вече няма сайт и мога да дам линк само към галерията му в conceptart  http://conceptart.org/?artist=Puddnhead
А ето и сайта на втория: http://www.carloshuanteart.com/
 Вижда се,че си падам по зли гадове :D
corel PAINTER-PHOTOshop